He knows her..she knows him (Alexandra and Alexander)

-Красавице! - усмихна се той, запътвайки се към стройната русокоска, без да го интересува, че може да наруши снимките. - Знаех, че ще те открия тук.Надявам се, че не преча...

-Искаш да ти издам триковете си ли? - поклати с усмивка глава. - Липсваше ми, толкова ли е трудно да го повярваш?
-Всъщност, предпочитам да те гледам отстрани.Достатъчно си красива и без мен до себе си.

-Да, но когато си до мен, ще бъда още по-красива..-каза тя и отново се усмихна..Стояха и се усмихваха един на друг, когато фотографите започнаха да ги снимат крещейки, че искат да бъде в такава естествена ситуация..
-Казах ти, Александър..-добави тя..

-Ти си малък дявол, знаеш ли? - засмя се мъжът.След това неочаквано я грабна, прокарвайки ръката си под колената й и я вдигна. - Ще ти издам една тайна.Ревнувам от фотографите, за това ще те отвлека.
И без да му пука, се отправи някъде настрани, носейки Александра.
-Не приемам отказ.Вече си моя пленница.Днес, ще правя каквото поискам с теб.

-Аз, дявол..изобщо няма такова нещо..-каза му тя опитвайки се безуспешно да иронизира. Говореше, през смях премесен с тихи подобия на писъци. Изобщо нямаше на против да я отмъкнат от тези снимки, особено щом го правеше Александър..

-Ревнивко..-каза му тихо тя настанявайки се удобно в ръцете му, тя обгърна шията му с нейните.

-Единствено теб те ревнувам.Забрави ли, че си малката ми сестричка, за която винаги трябва да се грижа? - подметна той с нескрита ирония в гласа.Тя бе нещо повече от сестра за него и той го знаеше.

-Ооо..не ми минавай с тези Александър..-смъмри го тя. На около половин километър далеч от снимките, зад едно здание в скалите, той я пусна..
-Достатъчно съм голяма вече..-продължи тя, но изведнъж изпита огромната нужда да го прегърне и то силно..
-Не съм те виждала от толкова време..-каза тя и го прегърна..здраво..

-Това твоят начин за "липсваш ми" ли беше? - усмихна се мъжът, притискайки леко тялото й към своето. - Винаги можеше да ми се обадиш, но ти никога не го направи.Отчасти вината е и твоя.Но погледнато от друга страна...аз съм задник, защо бих ти липсвал?

-Млъкни..ти не си задник..разбра ли..!!-повиши му тон тя, вдигайки поглед към очите му..-Твърде много ужасни неща ми се случиха..и за няколко години изгубих връзка със света..-допълни тя и през главата и минаха всички онези гадости.

"Попитай съпругата ми и ще разбереш, че сте на различни мнения." - помисли си той, но не го изрече на глас.Вместо това отново се засмя, поклащайки леко глава.
-Ще споделиш ли или предпочиташ цял ден да ти досаждам?

-Хмм..нека помисля..-каза тя и леко се замисли..
-И без това ще си мой цял ден...Нека говорим после, когато се махнем от този плаж..или поне когато съм поне малко по-облечена..-каза тя и погледна тялото си, закрито само от оскъдните бански.

-Е, точно за цял ден, не може да се каже, но определено ще ти отделя поне половината.И... - огледа я, като по лицето му пропълзя лек намек за порочна усмивка. -...не се труди излишно, харесва ми това, което виждам.

-Ахх тии..-извика му тя и го плесна през гърдите..
-Как смееш да не ми отделиш цял ден..-каза му тя правейки се на обидена, но същевременно от вътре я напираше на смях.

-Не забравяй, че имам съпруга, Алекс.И макар чувствата ни да са далеч от такива каквито би трябвало да бъдат, трябва да положа поне някакви усилия не мислиш ли?
Обгръщайки раменете й с ръце, вече по-тихо я подкани:
-Добре, застудя, отиди и се облечи преди да съм решил да изневеря на собствената си съпруга.Бързо.
Думите му прозвучаха сериозно, точно както искаше, макар някъде дълбоко в тях да се усещаше лека нотка на шега.

-Чудно ми е дали си способен на такова нещо..-каза тя и се направи на приятно изненадана..След усмивката, която се разкриви по лицето му тя се дръпна.
-Добре..няма да предизвиквам съдбата..Връщам се след минутка..-каза тя и се затича към съблекалните..смъмриха я че си тръгва, но така се налагаше..след което отново се върна при Александър..
-Е..похотливецоо.-какво ти се прави..?

-Оо ето тук сме на едно мнение..И за храната и за ритането на проклетия му задник..-каза тя, надявайки се да не е чул това за задника, но по физиономията му разбра, че номерът не е минал.
-Добре..заведи ме да хапнем някъде..-каза тя и го подхвана под ръка.

-О, значи е той.Картината започва да ми се изяснява.
Естествено, че щеше да бъде намесен мъж.Ако не бе така, едва ли би му отдала чак такова значение.
-Видях, че наскоро са отворили нов китайски ресторант.Тъкмо ще можеш да наръгаш въображаемия му образ с някоя от пръчките.

-Ще бъде от поза на психиката ми, но докато не видя този задник зад решетките или някъде под земята няма да се успокоя..-каза тя и се засмя..Знаеше колко ужасно звучи сега..Това не бе тя..да пожелава смъртта на някого.
-Нали това се прави след изнасилване..вкарват ги в затвора..-измрънка съвсем тихо тя и в същия този момент съжали че е размишлявала на глас след като видя ужасеното му лице и стъписаното тяло, стоящо пред нея. Александър се бе заковал на място, втренчил очи в нея.

-Той какво?
В първият момент не можеше да повярва на това, което бе чул.А с всяка следваща секунда, усещаше как се вбесява все повече и повече.
-Защо не ми каза?!Защо не...Ще го убия!Кажи ми кой е Алекс, трябва да ми кажеш!

-Исках, но не можех..разбери ме..не можех да ти го причиня..-каза тя опитвайки се да не заплаче, а това да задържи гласа си спокоен, беше още по-трудно..
-Той заплаши ме..Знаеше всичко за теб..адрес, телефон, името на съпругата ти..не можех..как щях да ти кажа, като знам как ще рейгираш..Не можех да рискувам ничии живот, защото той го е правел..десетки пъти..без да му мигне окото, а докато се усетя вече лежах в канавка до пътя..-говореше тя,а гласът и започна постепенно да трепери.

-Какво ще ми направи?Ще дойде и ще изнасили и мен ли? - опита се да контролира гласа си. - За бога, Алекс, нима не знаеш колко извратен мога да стана, стига някой да ме ядоса подобаващо?Мислиш ли, че някой като него, който използва страха като преимущество, може да ми стори нещо?
Придърпа я към себе си, прегръщайки я.
-Кой е той, Алекс?Кой ти го причини? - прошепна тихо, допирайки устните си до главата й. - Кажи ми, малката, ще го накарам да си плати за всичко, което ти е причинил.

Непосилно бе за нея да сдържа сълзите си и когато той я прегърна тя просто рухна..Сълзите се стичаха между хлипанията и, а през главата и отново се въртеше онази нощ..
-Точно за това, Алекс..Точно защото знам как откачаш, когато някой те ядоса качествено..не исках да се забъркваш в проблеми заради мен.., а сега когато знаеш..просто го остави така..аз се опитвам да живея с всичко това..-каза тя следейки всяка една секунда от реакциите му.