He knows her..she knows him (Alexandra and Alexander)

-Да го оставя така? - повтори мъжът толкова тихо, че почти бе невъзможно той самият да се чуе. - Ако не се забъркам в проблеми заради теб, заради кой друг?Не разбираш ли, че ти си единственият човек за когото ми пука истински?

-Знаеш колко те обичам, и аз знам ти колко ме обичаш..Беше преди две години..-каза тя през сълзи, стискайки лицето му в ръцете си.
-Наясно съм,че не ти пука преди колко време е било и че искаш само и единствено да го накараш да си плати...и аз го искам повече от всичко, но е твърде егоистично да го искам от теб...Това искаше майка преди да умре..какво ще правя,ако си в някой изпаднал затвор...Какво, Алекс...?  Как ще живея с още една вина? -говореше тя ..мъчейки се да не плаче, гледайки гневното му лице,полудяло от ярост.

-Няма да отида в затвора и ти го знаеш - успокои я той, изтривайки сълзите, които неспирно се стичаха по страните й. - Той...той се е изгаврил с теб, а ти чакаш две години преди да ми кажеш?Преди да...направиш каквото и да е?Не искам да мислиш за мен, а за себе си...Мога достатъчно добре да се грижа за себе си.Би ли повярвала, че ще се оставя да ме тикнат в затвора, заради някой като него?Естествено, че не.Мога да направя живота му ад по хиляди начини, които не включват отиването в затвора нито на мен, нито на него.

-Познавам те по-добре от всеки друг..ти си моето отражение в огледалото и просто не мога да рискувам да те загубя..не мога да си го позволя..Проклетникът може би вече е мъртъв или е в затвора..не знам..не съм проверявала от тогава..-говореше тя, стараейки се да бъде убедителна, знаейки че няма абсолютно никаква полза, защото Александър беше същият като нея..Нямаше да се откаже толкова лесно.

-Никой не е казал, че ще ме загубиш.Да съм тръгнал някъде? - опита се да се засмее. - Не, нали?Но това не означава, че онова копеле не трябва да си плати, чу ли ме?Трябва да страда двойно повече отколкото ти си страдала...

-Знам..мислиш ли, че не се събуждам всяка сутрин мислейки за него..и за това как го искам някъде, където да не може да нарани нито мен, нито което и да е друго момиче..-усещаше как гласът и се повишава..След това внезапно заглъхна..-Ако толкова искаш ще отида и ще подам оплакване, но е минало твърде дълго време и надали някой ще ме отрази.

-Няма да си помръднат пръста.Минали са две години, няма доказателства, няма нищо...по-добре не прави нищо, само ще се разчуе и ще стане по-зле.Остави всичко на мен, става ли?И не искам да се тревожиш за това...или дори да мислиш за това.Знам, че е трудно, но ще продължиш живота си без сянката на ужасното нещо сторено от него.

-Ако го направя аз..Ще го направиш и ти..ясно..Няма да се занимаваш с това..-каза му тя строго..
-Изобщо не се опитвай да правиш нищо..така само ще събудиш и малкото спомени, които успях да забравя..Не искам повече да страдам, Александър..Не искам.. -хвана го за ръката и го поведе към ресторанта, който бяха избрали..
-Единственото, което искам сега е да хапна..както и ти..разбрахме ли се?- дори и да кажеше да..това никак нямаше да е края..пределно ясно познаваше тази ярост, която сега бе в очите му.

-Разбрахме се, разбрахме се... - промърмори той и се остави тя да го заведе в ресторанта.

-Нека говорим за нещо по-позитивно.Нещо различно около снимките?

-Снимките..-изсмя се тя..-Нищо особено, просто исках да се разнообразя, но както ти казах снимките с теб биха били още по-хубави..-допълни тя и на лицето и се изписа онази дяволита усмивка..
-Искам да пуснат общите ни снимки..-каза тихо тя, надявайки се да не започне да недоволства.

-Повярвай ми, Екатерина няма да остане доволна от този факт.Аз в компанията на полуголо красиво момиче?Предвещава дълги месеци в които ще ме гледа на криво.Не че и без това не го прави.

-Стига бе..толкова ли е зле..-каза тя на шега..-Като заговорихме за нея..все още не сме се запознали..-допълни тя хвърляйки му гневен поглед..-А и не съм, човека от който може да ревнува..-смъмри я на ум тя.

-Тя почти не излиза от дома ни и мисля че единственото което прави е да ми лази по нервите и да тренира.Мисля че тайно обмисля дали да не сложи арсеник в някоя от храните, които приготвя.С няколко думи...отношенията ни са на просто познати, така че не виждам смисъл да се запознаваш с нея.

-Ауч..Кажи и само, че ще си плати и то сериозно, ако реши да прави нещо, което не е обмислила добре..-закани се Алекс, надявайки се по-скоро да е прозвучало като шега, макар че тя изобщо не се шегуваше.
-Щом тогава мислиш, че няма нужда..значи няма нужда да се запознавам с нея.., но искам да ми разкажеш всичко за последните две години.

-Говори ми за руски род..-каза тя и се засмя..-Как може да ти го причини..Може и да ти е банално, но аз като момиче..и то по-малко от теб..-допълни с насмешка тя..-вярвам, че трябва да си с този, който обичаш и който искаш, а не с някой с който, бракът ви е напълно уреден.

-Никога не ми е вървяло с мъжете..-каза тя и двамата се засмяха..-Родовете ни са толкова близки, че ми е пределно ясно какви са и вашите и нашите принципи, но аз явно бях първата, която прекрачи принципите на моя..

-Всеки трябва да има своята черна овца, нали така?Пък и не е вярно, че не ти върви с мъжете.Аз съм живото и най-прекрасно доказателство за това.

-Милият ми..- изкиска се тя и го прегърна през кръста..
-Да ти кажа, ако имах шанс..не бих се замислила.., да имам най-прекрасното същество на земята.., а именно теб.., но..аз пак си те имам..просто в малко по-различна форма..

-Недей, че ще се възгордея още повече от това.Можеш да запазиш мръсните си мисли свързани с мен, само в съзнанието си.Току виж наистина съм решил да изневеря на съпругата си и ще стане наистина лошо.

-Аз мръсни мисли..с теб...няма такова нещо..-каза иронично тя..и замълча..
-Поне ще е хубаво да и изневеряваш с мен..-допълни след, което последва бурен кикот..След това отново замълча и отново се разсмя..

-Шшт, недей, защото ще те издам!
Но той много добре знаеше, че няма да го направи.А и дори да го направеше, едва ли щеше да има голям ефект.

-Но дори и да го направя, тя няма да се впечатли особено, така че...няма опасност за теб.

-Аз и страх..О моля те Александър..сякаш не ме познаваш..-каза тя самоуверено с шеговита нотка в гласа си
-Особено от жена ти.., но все пак би било забавно..-каза тя отново с онзи "Ебавам те!" глас..